Да говорим „Красиво за жената”

Те са фотогенични не с идеалните си мерки, а с уникалните си истории

Чешкият журналист Габриел Лауб беше написал: „Жените са по-красиви отколкото изглеждат.” Обаче всички искат да показват само жените, които изглеждат красиви. Първосигнално е. По-сигурно е, че в нашата забързаност красотата им ще е лесно откриваема, лесно смилаема, а нали всичко днес е в името на консуматора.

И не само днес. Красотата от край време е като сандвич от верига за бързо хранене – винаги си сигурен какъв вкус получаваш. Ако свиеш зад ъгъла, може би ще откриеш домашен ресторант с две маси. Покривките там са просто на червени карета, държи го възпълна жена с проблемна кожа, а менюто е скромно. Но някой е оставил в него въздългия си опит на майка и обичаща жена, творила уют, както само любовта повелява.

Чудесно, но ти нямаш време да посветиш сетивата си на някакви крайъгълни вкусове и незнайни марки. Не знаеш какво ще получиш, а и не изглежда толкова приветливо. Грабваш сандвич от верига на централния булевард – подава ти го продавач със заучени фрази, и продължаваш по своя невидим конвейер. Или сядаш в суши ресторант, където получаваш пет консервирани хапки с идеален вид от лентата пред теб. Не усещаш, но на излизане от ресторанта ти също си минал през лентата. Сигурно един милион души по света днес ще минат през този конвейер – ще вземат бърз сандвич от „Кентъки” или поничка от „Старбъкс”. И днес отново населението в „цивилизованите” страни ще бъде нахранено от завод, от бързо движеща си лента, от студент с няколко реплики.

Така се случва и с красотата. Когато купуваме шампоан, го купуваме, защото обещава косата на Хайди Клум. Когато решаваме къде да почиваме, се водим по вкуса на семейство, избирано на кастинг. Когато се влюбваме? Хм, нищо по-малко от 90-60-90.

Защото красотата си има стандарти.

Списание„Всичко за жената” не се различава особено от медийния конвейер. А всъщност ние, от екипа му, искрено вярваме, че жените са по-красиви, отколкото изглеждат. Опитваме да го покажем в модните ни сесии, като не наемаме професионални модели за тях, а каним читателки.

Сега обаче искаме да изскочим от конвейера мощно. Скокът е проект със заглавие „Красиво за жената”. В рамките на четири месеца екипът на списанието ще се разрасне с няколко талантливи млади фотографи, студенти в НАТФИЗ, които да осъществят визуалната част от проекта. Начело на проекта е Красимир Андонов, чиито ученици са били участниците в „Красиво за жената”. Очаквайте представянето на всеки от тях.

Заедно с Красимир и учениците му ще открием интересни жени, които се намират в есента на своя живот, и ще покажем на вас, нашите читатели, колко е красив този житейски сезон. Ще разкажем историите им, рисувайки с думи и фотографии. И ще се надяваме те да ни разкрият именно красотата, за която пише Лауб.

Кои ще са нашите героини?

Красиви жени с минало, но най-вече с дух. Те нямат (вече) мерки по стандарт, но имат десетки полезни стандарти – за това кое наистина носи щастие, къде зимува смисълът, кое е женствено и кое е вечно.

Те носят спомени за различни времена, сенки от различни състояния, цветове от богати изживявания. Те са фотогенични не с идеалните си мерки, а с уникалните си истории.

Те са истински и пулсиращи. Те дори не знаят какво означава Photoshop. Вероятно и интернет не са ползвали, но са ползвали всички години, които ние потапяме в световната мрежа, за да плетат своята мрежа от незабравими хора и събития. Да творят житейски уют и простичка вечност.

За да докоснем времето им, вечността им, за да сътворим нещо, с което всички ще потънат в техния уют, ние ще разполагаме само с два инструмента – думи и фотографии.

Фотографите!

Красимир Андонов

Радина Ганчева, Петър Недялков,
Радостин Найденов, Яна Лозева, Филип Панчев,
Михаил  Георгиев, Андрей Киров

И журналистите! 

Как един млад творец вижда вървелия дълго човек? Как избира да улови красотата на годините? Какви следи ще остави усещането за красота по лентата му?

Всеки от фотографите ще разкаже по една от героините ни по свой уникален начин. Ще потърси красотата, която е по-голяма от видимата. Всеки от тях ще напише своята история за историята на своята героиня. Думите ще бъдат само ехо на усещанията от техните фотографии.

Защото вярваме, че усещанията, които те могат да сътворят, са по-красиви отколкото дори изглеждат жените.

За да се докоснат до тази приказка повече хора, проектът се надява да влезе на своя финал в галерия, а защо не и в книга?