21 декември 2013 г.

Красимир Андонов: За изкуството да виждаш необикновената красота



текст Мила Иванова

Връщам се в деня, в който с Радина Ганчева – студентка по фотография в НАТФИЗ, ще снимаме Нели Рангелова за корицата ни. Ради е студентка на Красимир и едно от талантливите и светли създания, които той ни изпрати и с които ще работим по проекта „Красиво за жената”. В този ден вървим с Ради и виждаме билборд, който рекламира модна марка с фотография на Красимир Андонов. Посочвам й билборда, двете се усмихваме, тя казва: „Искам един ден да съм голяма като Краси.”

След няколко седмици Петър Недялков – също студент и участник в „Красиво за жената”, ще снима корицата ни с Юлияна Дончева. Заговаряме с него за това, че един творец трудно разперва крилете си без чужда помощ, защото у него е заложено да е неуверен. Петър ми разказва как в първи курс е бил отчаян и не вярвал, че ще излезе фотограф от него. Изтичали си месеците, а усещането се задълбочавало.

Петър се чувствал неспособен, празен, незабележим. Един ден Краси, който по това време им преподавал черно-бяла фотография, му сложил в ръцете собствения си Hasselblad и казал: „Снимай!” Тук не е без значение какво означава Hasselblad. Цитирам описание от интернет: „Ако се занимавате с фотография, със сигурност знаете, че едни от най-добрите системи, с които може да се сдобиете в наши дни, са тези на Hasselblad. Средноформатните фотоапарати са използвани за направата на някои от най-известните снимки в света, включително в повечето космически мисии. Цените им обаче са далеч от обсега, който обикновените потребители могат да си позволяват, особено ако не са склонни да продадат някой от органите си.” Не съм изненадана от разказа на Петър, защото познавам учителя му. „И това беше! Започнах да снимам!”, завършва младият фотограф и половин час по-късно прави една от най-красивите ни корици.

Тези две малки истории разказват донякъде за Красимир Андонов. Защо е такава чест за нас именно той да застане начело на проекта ни „Красиво за жената”, се вижда още по-ясно във фотографиите му и в двата пълнометражни филма, които е заснел и предстои да видим на голям екран – „Отрова за мишки” на Константин Буров и „Съдилището” на Стефан Командарев. Сигурно не е случайно, че разговорът за общия ни проект се случва именно в броя, посветен на традициите. Погледнете кукерите от неговите ленти. Това, което искаме да покажем в „Красиво за жената”, живее вече тук – необикновената красота на уж обикновените ни ритуали. Е, трябва да си поне мъничко необикновен, за да я виждаш по начина, по който го прави Красимир, мисля си. А когато освен с очите си я докоснеш и с душа, тогава тя се превръща в изкуство.

Благодаря ти, Краси, че въпреки безумната си ангажираност застана зад проекта ни и привлече за него тези толкова зареждащи млади фотографи.




С какво привлече теб идеята на проекта? И защо мислиш, че е нужно да се показва и пише за необикновената красота на обикновената жена?
Може би трябва да отговоря на този въпрос отзад напред. В проекта участват студенти по фотография от НАТФИЗ „Кр. Сарафов”, които в момента се утвърждават като професионалисти. Имах удоволствието да им преподавам и сега ще ми е още по-приятно заедно с тях да направим общ проект. Всеки преподавател дава на студентите от своя опит, а се зарежда от техните успехи и творчески ентусиазъм. Мисля, че в проекта „Красиво за жената” ще обединим техния опит с моя ентусиазъм в един красив резултат. От друга страна, смятам, че именно фотографията е медията, която може най-добре да открива и да показва необикновените моменти на ежедневието. Красота има навсякъде, просто трябва да бъде видяна. Когато говорим за „обикновената жена”, може би имаме предвид, че я срещаме в ежедневни ситуации, които наричаме „обикновени”. Иначе съм сигурен, че няма обикновени хора. Всеки има нещо в себе си, с което е необикновен. И тъй като жените са по природа красивият пол, смятам, че нашата задача ще бъде да разкрием необикновеността на нашите красиви героини.

Ти правиш реклами и фешън сесии. Снимал си десетки хубави момичета с идеални пропорции и скъпи лица. Успя ли да дефинираш за себе си красотата? Колко красоти има?
Има формула за красивото, открита още от древните. Тя се нарича правило на златното сечение и се отнася за пропорциите, които възприемаме като хармонични. И въпреки че хората подсъзнателно се влият от заложеното в тях отношение към определени пропорции, смятам, че красотата не може да бъде вкарана в рамките на точно определение. Красотата със сигурност е субективно понятие. Има колкото хора, толкова красоти. Това е емоция, свързана с всички други позитивни вълнения, пряко кореспондираща със състояния като симпатия, влюбеност, хармония…
Що се отнася до красотата, която виждаме по кориците на много от списанията, страхувам се, че тя е малко измамна. Скоро ми попадна изследване в Америка, което сочи, че много жени се депресират от факта, че не могат да изглеждат като снимките от кориците. А всъщност истината е, че няма и как да го направят, защото голяма част от тази красота е продукт на компютърна обработка.

Всъщност това ме кара да посоча още едно от нещата, с които проектът "Красиво за жената" ще бъде различен. Всички ние ще търсим неподправената красота на българката. Без компютърно разкрасяване.

Знаеш ли колко ти се възхищават твоите студенти? Кажи по няколко думи за тях – за тези, които избра да участват в проекта.
За мен всеки участник в проекта носи своята изявена индивидуалност. И няма как иначе да бъде, когато става въпрос за творци. Ако трябва да определя с по няколко думи всеки от студентите, бих казал, че Яна вижда света с топлотата на жена, фотографиите на Ради са лъчезарни като самата нея, Мишо носи спокойствието на уравновесения човек, Андрей е щуро ексцентричен, Пешката е вечно ентусиазиран, Радо и Филип са непрестанно търсещи. Ние сме една група от много различни хора, които със сигурност ще покажат темата от различни гледни точки.

Сред персоналните ти проекти има няколко, свързани с любопитни обичаи в различни краища на България. С какво те провокират традициите?
С традициите може да се определи колко жива е една страна. В този смисъл аз съм оптимист, защото в България има безкрайно много неща, които са се запазили като традиция и сред тях има уникални, които нямат аналогия в Европа и по целия свят. Те са предизвикателство за всеки фотограф, защото всичко, свързано с тях, е толкова живописно и истинско.

Тоест фотографирайки традициите, ти правиш портрет на една страна и нейната история. Това е поне един от възможните й портрети.
Да, така е. Фотографът, иска или не, е летописец на времето. За нас е още по-важно да се снимат тези ритуали и обичаи заради глобалната култура, която се налага навсякъде. Пред очите ни нещата се променят непрекъснато. Отпечатъкът на всичко, което се случва по света, пада и върху традициите. Самият процес на промяна е интересен, а - от друга страна, запазването на онази автентичност, която е имало преди и е застрашена днес, е важно. Според мен в момента трябва да се снима много, защото глобалната култура започва да променя всичко.

Кукерите

„В България кукери има почти навсякъде – разказва Красимир Андонов, който е запазил на лента магични мигове от тези традиционни шествия. - Започват на 1 януари и продължават чак до пролетта. Пикът е около Васильовден, а другият е около Сирни заговезни. В отделните региони са тотално различни. Аз много харесвам пернишките, защото там има интересно съчетание от маски от кожа с пера от птици. Тези от птиците са високи по 3-4 метра. Независимо че е много близко до София, за един час можеш да попаднеш в напълно различен свят. Те ги мислят и подготвят в продължение на цяла година, като особено интензивно е правенето точно преди празника. По селата също е уникално.”

Пренасянето на чудотворната икона на Света Богородица от Бачковския манастир

„Има легенда, че е била открита случайно от две деца по време на турското робство в пещера - разказва фотографът. - Всяка година на втория ден от Великден шествие от миряни занася иконата от църквата в Бачковския манастир, където тя по принцип стои, до Клувията – това е едно място с извори, над които е била намерена. Шествието минава през една поляна, където обикновено игуменът на манастира държи реч, което е много вълнуващо. След това я занасят в друга черква, където остава целия ден, за да могат хората да й се поклонят и да се помолят. Традицията е иконата да мине три пъти над теб и се образуват опашки от клекнали хора, а тези, които носят иконата, минават над тях. Интересно е, че стенописите от външната страна на манастира изобразяват същото шествие отпреди повече от 100 години. Може да бъде видяно същото нещо, но с много различни хора.”

Уникалните сватби в с. Рибново

„В това село са българомохамедани и обикновено се женят вътре в самото село, като родът на момчето осигурява къщата, а този на момичето – всичко за нейното обзавеждане -  разказва Красимир Андонов. - Откакто може да бродира и да работи, тя започва да си приготвя чеиза. Нейното семейство осигурява всичко – от хладилника,през печката, леглото, чаршафите, покривчицата за пералнята, всичко. По време на сватбата целият чеиз се излага пред къщата. Обикновено улицата се затваря и всичко се подрежда на няколко ката. Цялото село минава, за да разгледа и обсъди. Лицето на булката се изрисува и докато стигне до дома на момчето, тя не трябва да гледа в очите други хора. Затова ходи с едно огледало отпред, през което гледа света, и я водят. Така се провеждат сватбите единствено в това село, а вече все по-рядко и там. Една от четири сватби следва традицията. Дано все пак бъде съхранена.”


Вижте още творби на Красимир Андонов на www.krasimirandonov.com и очаквайте в следващите ни броеве неговите и на студентите му виждания за това колко красива може да бъде всяка жена.

Няма коментари:

Публикуване на коментар